Моите очаквания:
Очакванията ми от голяма и реномирана фирма като работодател са:
- да има сериозна подготовка на персонала за изпълнението на задълженията
- да има професионализъм... във всичките му измерения
- да има сериозни изисквания към хората, които работят там
- да има прозрачност и да е ясно какво се оценява и как се оценява
- да има професионални взаимоотношения между персонала
- да има определени рамки на това какво се включва в длъжностната ти характеристика
Какво всъщност се случи (и се случва):
Подписах си договора на 15-ти Септември и веднага ме пратиха в съответния филиал да "се уча". Късмет имат преподавателите, които започват работа преди началото на учебната година, защото действително има някакъв процес на обучение, но някои от новите колежки се изправиха буквално пред ситуацията да гледат една седмица как преподават други хора и да ги юрнат да преподават веднага и да се разчита, че те по интуиция и с питане ще научат другите неща... и някак си ще почерпят от вселенското знание за това какво се очаква от теб като преподавател в Shitanica. Толкова за подготовката.
За професионализма. Като всеки предимно женски колектив, и този е едно истинско гнездо на кобри и зайчетата (аз съм зайче, да... пухкаво хихи), зайчетата, които целенасочено избягват съскането, биват изядени. Не знам какво точно се говори за мен, но едва ли е нещо добро, тъй като избягвах да споделям детайли от личния си живот, освен когато нещо не ми избликне или пък когато исках да се пошегувам и блъфирах, но това едва ли е било различено от "пикантериите", които се разнасят доброволно там. Човек отива на работа, едва отворил очи и бива оглеждан и оценяван от глава до пети, буквално оценяван с цени и ако евентуално гардероба ти не съвпада със заплатата, която получаваш, възникват въпроси. Въпроси, които ако не получат отговор, се превръщат в истинска загадка за всичко живо. Аз не бях отишла там да създавам приятелства, без да искам създадох, с малкото хора, които са със всичкия си и осъзнават каква смешна история е тази фирма. Още много има по тази точка, но да не ви отегчавам. С две думи кокошо парти 24/7. Не ме кефи. Толкова за професионализма.
Относно изискванията, както аз, която имам само един сертификат на Кеймбридж CAE, така и много голяма част от персонала на Shitanica, няма необходимото образование, за да бъде преподавател. Нито филология, нито педагогика, че някои нямат и един кирлив сертификат поне като мен. Иначе изискванията са големи, едва ли не постъпвайки на работа там, човек трябва да е виртуоз в иновативното образование и да е абсолютно пригоден към всичките нужди на учениците.
Относно прозрачността и оценяването. На финалната оценка на моето справяне с работата ми на преподавател, пишеше, че не правя уроците си достатъчно разнообразни и не използвам достатъчно предизвикателни и мотивиращи образователни средства. Не знам как точно се е родила тази мисъл в оценяващата ме, при условие, че два пъти е влизала в мои часове в началото на годината и имаше абсолютни суперлативи като отзиви за това колко бързо съм възприела информацията и колко добре се справям с всички неща, с които трябва да се справям по време на час. Толкова за оценката и прозрачността.
За отношенията вече казах, невероятния клюкарник, в който не исках да участвам, пък да не говорим за лицемерието на администрацията, които са най-големите квачки, снасящи информация - вярна и невярна.
Едни от причините за раздялата ни с Shitanica, се оказа това, че не съм емоционално обвързана с екипа are you kidding me?!; че целите и приоритетите ми се разминават с тези на Shitanica - е много ясно!; че не съм участвала в екипната дейност и това открито дразнело колегите... да се оправят :D при условието, че екипната дейност е да изрязвам фигурки от хартия в свободното си време, с радост не участвам в нея... това е първия път в живота ми, в който изрязването на хартийки ми е било неприятно; че не приемам сериозно стаф мийтингите... е как да ги приемам, като те са 5 минути информация по същество и още час и половина крякане и надвикване за глупости, които не ме засягат и не ме интересуват и не са ми интересни.
Най-забавното като за финал е, че аз отивах там с идеята да напусна и си носех трудовата книжка, което мисля, че ги изненада, но за съжаление ме изпревариха с раздялата ни...
И най-най-най-забавното е, че според Shitanica "децата и родителите много те обичат, но това не е достатъчно". Без коментар:)
Много съм доволна, че вече не съм част от това ужасно място. Вече съм bullshit-free, всичко тъпо в живота ми се самоизгони. Сега започвам да следвам мечтите си и да раста :)
Имам още много да кажа, ако ви е интересно питайте.
А що се отнася до преподаването!!! Преподаването беше страшно забавно. Научих се да се разбирам с деца, нещо, което не очаквах, че някога може да ми се случи. Започнах да гледам на тях като на личности и мисля, че имаме приятелски отношения. Казаха ми, че съм най-готината им учителка, подариха ми цветя на последния учебен ден, написаха на дъската We love you, Miss :)
I love you too, guys!
Имала съм страшно забавни моменти с тях през учебната година. От опита ми с децата смятам, че пораснах малко, а и си спомних някои важни неща. Самото преподаване беше страхотно и ще си спомням с усмивка за него, защото беше истинско приключение.
Много ще ми липсват учениците ми, защото са супер готини типове и типки хихихи
